WELCOME TO VRATSA - EN

ECOLE SECONDAIRE ”VASIL KANCHOV” - 2009

Vasil Kunchov Secondary School

По стъпките на Кънчов

Patron holiday of the school Vasil Kanchov

Vasil Kanchov - the pride of Vratsa

Tanya Velmas and school

История на училището в дати :

На 15.09.1937 г. в гр. Враца е открито ново основно у-ще с 8 паралелки / І, ІІ, ІІІ класове и І и ІІ отделение / с директор Александър Иванчев – учител от средищната прогимназия и класен наставник. През 1938 г. е открита безплатна ученическа трапезария. Средствата за издръжка са от дарения от Св. Врачанска митрополия, Червения кръст.

В училището учат много бедни деца, което личи от отчет на директора през 1940 г. като 32 ученика се хранят в трапезарията на дружество „ Милосърдие” , а още 20 ученика получават храна в трапезарията на черквата „ Св. Дванайсет апостоли „. По решение на родитело - учителското сдружение се изхранват още 30 ученика / тази традиция с помощ от УН за социално – слаби деца продължава и до днес/.Често за набиране на средства в училището се подготвят и изнасят пред гражданството пиеси от учениците.

От 1962 / 63 г. училището става осмокласно с 505 ученика в началния и 386 ученика в средния курс. От 1 октомври 1972 г. то е преобразувано в Народна прогимназия „ Васил Кънчов „ – Враца. През 1984 г. са направени надстройка и разширяване на голям училищен корпус. Вложеният труд на учители, родители и ученици възлиза на 104000 лева. Във връзка с 50 годишния юбилей НОУ „ В. Кънчов „ е наградено с орден „ Кирил и Методий „ първа степен.

През 1990/1991 г. Народна прогимназия „ Васил Кънчов „ под ръководството на г – жа Петра Петрова е преобразувана в Средно общообразователно училище за мениджмънт и чужди езици „ Васил Кънчов „.

През 1994 г. завършва и първият випуск от 26 ученика с класен ръководител Георги Енев, като учениците учат до 12 клас / по одобрен експеримент от МОН под ръководството на професор Милко Митрополитски /и се дипломират с професия „ Среден европейски мениджър „ .

За периода 1997 – 2002 г. нараства броят на паралелките от 27 на 31 като в гимназиален етап учениците се дипломират с професия „ Организатор на среден и дребен бизнес”.

През 2002 г. в Средно общообразователно училище „ Васил Кънчов „ – град Враца професионалните паралелки се заменят с профилирани – „ Стопански мениджмънт „ и „ Предприемачество и бизнес „ под егидата на ДАБ / Джуниър Ачийвмънт България /.

От 1991 г. до 2003 г. училището е в културно – педагогически обмен с професионална и технологична гимназия „ Адам дьо Крапон „ – град Салон дьо Прованс – Р Франция. За този период около 280 ученика от българското училище са посетили Южна Франция, Париж, опознали са красотите на провансалската природа като са обогатили езиковите си познания и са създали трайни и нови приятелства.

През учебната 2009 / 2010 г. за първи път след 37 г. отново е възстановена традицията на обучение на ученици в начален етап на основно образование и е отрита 1 паралелка в І клас, като за най – малките ученици е реновиран и модернизиран самостоятелен учебен корпус.

Към настоящия момент в училището се обучават 532 ученика от І до ХІІ клас, обучавани от 44 преподаватели, разпределени в 21 паралелки.

История на училището - из книгата на Илиян Нисторов

Васил Кънчов	Училището през 50-те години	СОУ "Васил Кънчов" - 1999 година
Кънчов с дъщеря си Невена	Родната къща на Кънчов	Зрелостно свидетелство на В. К. от гимазията в Лом
Съпругата на В. Кънчов	Дъщерята на Кънчов с Таня Велманс	Проф. Таня Велманс-внучка на В. Кънчов
УЧИЛИЩЕТО ДНЕС

 ПАТРОН НА УЧИЛИЩЕТО:

Васил Иванов Кънчов

( 1862-1902г.)

Детски и ученически години ( 1868-1884 г.)

Васил Кънчов е роден на 14 ( 28 ) юли 1862г. във Враца в семейството на Иван и Къна Кънчови. Посрещат го с радост, тъй като преди него 4 деца умират още малки от различни болести. Бащата Иван Кънчов е бъчвар, но въпреки добрия си занаят едва изкарва прехраната…

Шестгодишен Васил започва да учи в Долномахленското училище.След това продължава във Възнесенското.Тук огромно влияние върху него оказва Иван П. Славейков.Покрай революционните събития от април 1876г.Възнесенското училище затваря врати и учениците не успяват да завършат учебната година.Семейството на В. Кънчов обеднява още повече и не може да му осигури средства да продължи образованието си другаде.Четиринадестгодишният Васил е принуден да изкарва сам прехраната си. Става слуга в бакалницата на видното търговско семейство Йоницови. Там остава 2 години. Йоницови се грижат за него като за свой син.Васил чете книги от домашната им библиотека. По-късно той напуска богатото семейство и със спестените пари отваря малко дюкянче в работилницата на баща си. Не след дълго обаче разбира, че търговията не го влече.

През 1878г. Васил Кънчов започва работа като писар при общинското управление на Враца, за да спести пари да продължи образованието си.През 1879г. обаче дава част от спестените си пари, за да отиде във Велико Търново и да види Великото народно събрание.

През лятото на следващата 1880г. той взема изпитите за I V клас и заминава за Лом с надеждата, че ще получи стипендия за бедност, за да учи в тамошната гимназия. След като не успява, се връща Във Враца. Със средства му помага врачанският градски съвет, трогнат от неговата молба. Съветът му отпуска 100 франка в “ правителствен курс”, за да продължи образованието си в Ломската гимназия. На 1септември 1880г. Васил Кънчов се записва в I V клас на гимназията. Не му признават врачанското четирикласно свидетелство, тъй като липсват изучавани в Лом предмети. Но за сметка на това го приемат без изпит.По-късно училищното ръководство му отпуска и стипендия от 40 лв. месчно. По време на 4-год. си учение в Лом, наред със своите ученически задължения Кънчов развива и културно-просветна дейност. Избират го за председател на ученическото дружество “ Зора”. Ваканционните месеци Васил прекарва при родителите си във Враца. По това време се разгаря страстта му да пътешества, да открива непознати месности, да изучава бита и миналото на населението. Кръстосва Северозападна България и прави първите археологически разкопки в околностите на Враца.

На 22год. Васил Кънчов завършва реалната гимназия в Лом. В архивния фонд на Народната библиотека “ Св. св. Кирил и Методий ” се пази зрелостното му свидетелство от 07.06.1884 г.

През лятото на 1884 г. В. Кънчов прави постъпки пред Врачанското училищно настоятелство и подписва Условителен контракт, с който е назначен за Главен учител по български език и история в четирикласното училище.

Като учител във Враца В. Кънчов взема активно участие и в дейността на читалище “ Развитие “( възобновеното ученолюбиво дружество “ Успех” ). Той е един от учредителите му. Учредителното събрание се свиква на 12 август 1884 г. в Стефанаковия хан. На него е избрано привременно настоятелство от четири лица: Христо Йордакиев, Никола Николаев, Мито Орозов и васил Кънчов. За председател е избран Стефанаки Савов, за подпредседател – Васил Кънчов, а за касиер – Мито Орозов.

Студентски години ( 1885-1888 г.)

През 1885 г. Васил Кънчов заминава за гр. Харков в Русия да учи със стипендия от Добродетелната дружина в букурещ. В Харков той записва естествени науки. Скоро обаче се налага да прекъсне следването си заради Сръбско-българската война. Васил се връща в България, записва се в ученическия легион, но не участва в бойни действия. След войната заминава за Мюнхен ( 1885-1887г.). В архивния фонд на Кънчов е запазено сидетелството му от 1887г., издадено от Висшето селско-техническо училище.

След лятната ваканция, прекарана във Враца, Васил Кънчов се връща в Германия, този път в Щутгарт. Постъпва във факултета по химическа технология в Кралската политехника. През 1888г. обаче заболява от ревматизъм и заминава за австрийския град Меран да се лекува. Там научава, че стипендията му е прекратена. Получава и друга лоша новина – Мито Орозов му съобщава в писмо, че майка му е починала

В края на април 1888 г. се връща закратко във Враца. После заминава за София да търси работа. Навсякъде обаче среща затворени врати и решава да си помогне сам – планира да създаде индустриално предприятие за производство на лимонтузу, но не намира капитал и се отказва от идеята си. Не се задържа и в Княжеското железарско училище, където постъпва през месец юни. Малко след това баща му умира. През същата година Васил Кънчов изпраща молба до Министерството на народното просвещение да бъде назначен за учител в Солунската гимназия.

Солунската гимназия ( 1888-1891 г.)

В мъжката гимназия Кънчов учителства от 1888 до 1891г. В това време с негово участие се откриват нови бълг. училища – в Демир Хисар, Струмица и др. Голяма е заслугата на Васил Кънчов и за запазване автономията на бълг. училища в Турция.

На 30.09.1890 г. В. Кънчов се венчава за Христина Н. Балтаджиева – учителка в девическата гимназия в Солун. Семейното им щастие обаче не продължава дълго. Христина се простудява и въпреки усилията на лекарите да я спасят почива на 05. 01. 1893 г. Оставя неутешимия си съпруг с единствената им дъщеря Невена на 1 г. и 4 м.

През 1893г. към Българската екзархия в Цариград се разкрива длъжността “ Главен екзархийски инспектор на българските училища” в турските вилаети. В. Кънчов кандидатства за нея и е назначен. За 4 г. успява не само да запази автономността на бълг. училища в Европейска Турция, но и да ги увеличи четири пъти, а броят на учениците и учителите –три пъти.

Солунският и Цариградският период в живота на Васил Кънчов е свързан и с неуморната му дейност да изследва и опише бита, културата, географията и етнографията на западните и южните български краища.  

........................................................................................................................................................

Васил Иванов Кънчов (правопис на името до 1945 година Василъ Ивановъ Кѫнчовъ) е български учен, географ, историк иполитик, автор на множество географски изследвания на Македония. Привърженик на Прогресивнолибералната партия, в продължение на месец той е министър на народното просвещение в първото правителство на Стоян Данев (1902).
Биография 
Васил Кънчов е роден във Враца, учи в родния си град и завършва гимназия в Лом (1884). След това за кратко е учител във Враца и заминава да учи химия в Харков. Прекъсва образованието си, за да участва като доброволец в Сръбско-българската война (1885). След войната учи химическа технология в Мюнхен и Щутгарт, но през 1888 отново прекъсва следването си поради заболяване.
През следващите години Васил Кънчов работи в българската образователна система в Македония. Той е учител по химия в Солунската българска мъжка гимназия (1888-1891), директор на българските училища в Серско (1891-1892), директор на Солунската гимназия (1892-1893), главен екзархийски инспектор на българските училища в Македония (1894-1897). Тези му пътувания му позволяват да изработи първата цялостна българска статистика на населението в областта Македония - „Македония. Етнография и статистика“.
След завръщането си в България той се включва в Прогресивнолибералната партия. От 1898 е действителен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. В началото на 1902 става министър на народното просвещение в правителството на Стоян Данев, но месец по-късно е убит в кабинета си от психопат.

 ........................................................................................................................................................

Направеното от В. Кънчов в твърде краткия му живот (1862-1902) впечатлява с мащабите си, но лесно може да се обясни с динамиката на конкретното историческо време и най-вече с личностните качества на този изявен просветен деец, учен и общественик. Роден във Враца на 14 юли 1862 г., той учи в местното класно училище, където изпитва силното влияние на учителя Иван П. Славейков, син на стария възрожденец Петко Р. Славейков. От него подрастващото момче получава не само знания, но и едни от първите си уроци по родолюбие. Материалните затруднения на семейството стават причина да прекъсне образованието си след затварянето на класното училище в града през 1876 г. заради размириците около Априлското въстание. След няколкогодишна работа на различни места, в 1880 г. Кънчов заминава като стипендиант на Ломската гимназия и я завършва с отличие през 1884 г. Веднага след това постъпва като главен учител в четирикласното училище в родния си град, където в продължение на една година преподава история и български език.
Още през тези ранни ученически години се проявяват редица качества на неговия характер. Съучениците му го помнят като открит и много контактен в отношенията си с хората, изключително честен и справедлив. Той умеел да запали заобикалящите го с някаква идея и да ги поведе към нейното осъществяване с цялата енергия на своята младост. В Лом например, В. Кънчов поема председателското място на почти замрялото ученическо дружество "Зора" и благодарение главно на неговите усилия то развива твърде активна просветна и изобщо обществено-полезна дейност. По време на краткото си учителстване във Враца пък, заедно с други известни свои съграждани, участва в създаването на Ученолюбиво дружество "Развитие", което става предшественик на днешното врачанско читалище със същото име. Като подпредседател на новоорганизираната обществено- културна институция и автор на нейния правилник, а и с непосредственото си участие в редовния й живот В. Кънчов играе съществена роля за укрепването й.
От очите на близките му през онези години не убягват още редица черти на младия Кънчов, като изявени интелектуални възможности, откритост към света и събитията, богата душевност, огромна жажда за знания. Желанието за по-висока образованост го тласка към различни висши училища, които често сменя по независещи от него причини. Пътят му минава през Харков (лятото на 1885 г.) като студент по естествени науки със стипендия от фонд "Кермекчиев" и неочаквано прекъсва от избухналата Сръбско-българска война, заради която той се връща в България с желание да участва. От Харков В. Кънчов отнася близката си връзка с проф. Марин Дринов и внушението да се посвети на етнографията. После следват годините на студентство, пак като стипендиант, по специалността химическа технология към Висшето техническо училище в Мюнхен (януари 1886 - март 1887) и в Щутгарт по същата специалност (1887 - 1888). Само три месеца преди завършването на пълния курс на обучение В. Кънчов заболява сериозно и това обстоятелство, както и спирането на стипендията му стават причина да се завърне в България. Макар и недоучил докрай, той идва в родината достатъчно образован и подготвен, за да намери своето място в живота на тогавашното българско общество.
Тази част от жизнения път на В. Кънчов съвпада по време с българските националноосвободителни борби от 60-те и 70-те години на миналия век, Освобождението от османско владичество и последвалите усилия за възстановяване на българската държавност. Историческите процеси от онова време протичат в условията на силно усложнена национална ситуация в резултат от фаталните за България решения на Берлинския конгрес, довели до разпокъсването на българския народ. В. Кънчов е съвременник на Съединението на Княжество България и Източна Румелия, както и на започналата дълга и трудна борба за отстояване на етническата идентичност и освобождаване на останалите под турска власт българи в Македония и Одринско. Изпитанията на този сложен исторически момент, който бележи границата между две епохи, резонират върху съзнанието на чувствителния младеж и изиграват ролята на важен фактор в изграждането на личностния му характер и поведение. Те определят до голяма степен неговия по-нататъшен път и насоките на цялостното му дело. Така от вътрешно присъщите му качества и под влияние на конкретните исторически условия се формират мирогледът и гражданските позиции на бъдещия творец и общественик. Зареден с голяма доза възрожденски плам, В. Кънчов обръща изцяло своя поглед и неизтощима енергия към най- актуалните нужди на времето. Оттук нататък всяка негова стъпка и всяка дейност са подчинени на разбирането да служи на своя народ според знанията и силите си.
След завръщането в България той е учител в железарското училище в Княжево за съвсем кратко време (лятото на 1888), но още на 1 септември с. г. по собственото му настояване получава назначение в Солунската българска мъжка гимназия. Тук в продължение на четири години В. Кънчов е учител по химия и география (1888 - 1891) и директор на гимназията (1892 - 1893), а междувременно (1891 - 1892) е директор на българските училища в Сяр. През 1893 г. кандидатства за новосъздадената при Българската екзархия в Цариград длъжност главен инспектор на българските училища в Европейска Турция. Оценен заради качествата му като най-подходящ, на 1 март 1894 г. В. Кънчов заема тази длъжност към Училищния отдел на Екзархията и остава на нея до 1 ноември 1897 г. Оттам за кратко време е във Враца, а от 1898 г. се установява окончателно в София. Силно разклатеното му здраве става причина да се пенсионира, без това да означава край на активната му дейност в областта на науката, журналистиката и обществено-политическия живот. Тук Кънчов е избран за редовен член на Българското книжовно дружество, като през периода 1898-1901 г. е деловодител и секретар на Историко-филологическия клон към него. Той е член още на Природоизпитателното и Икономическото дружества, на читалище "Славянска беседа", в живота на които се помни с изнесените реферати и наи-активно участие в дружествените разисквания.
Когато очертаваме, макар и в най-общи щрихи, житейската съдба на В. Кънчов, трябва да се кажат няколко думи и за обществено-политическата му деиност. Като граждански ангажирана личност, още в ранните си младежки години В. Кънчов проявява открито своето отношение към политическия живот в страната. Той следи развоя на събитията, формирането на различните партии и сам дава предпочитанията си на либералите (цанковисти). Дълбоко присъщият му демократичен дух го сближава отчасти и с идейните позиции на демократите (на П. Каравелов). През всички следващи години, верен на своя характер, Кънчов има собствено отношение към политическата обстановка и партиите в България и, което е по-важно, не се страхува да го изкаже. Така едновременно обективен и критичен, верен на разбиранията си и толерантен към другите, той си спечелва авторитет и след установяването си в София е привлечен пряко в политическия живот. През 1893 г. е избран за народен представител в Х-то Обикновено народно събрание с врачанската листа на Прогресивно- либералната партия, а през 1901 г. е отново врачански представител в ХI-то ОНС и негов подпредседател. През декември на същата 1901 г. В. Кънчов оглавява Министерството на просвещението в съставеното от д-р Стоян Данев самостоятелно правителство на Прогресивно- либералната партия. По нелепо стечение на обстоятелствата, обаче, В. Кънчов остава на този пост съвсем кратко време. На 22 януари 1902 г. той е застрелян в кабинета си от уволнения по- рано учител, психически болния Тома Каранджулов. С преждевременната смърт на В. Кънчов българската интелигенция загубва един от своите ярки представители.

Васил Кънчов- из книгата на Илиян Нисторов